"Коприцко Борце" - една малка сбъдната мечта!

Отидохме група приятели на хижа в планината недалеч от Пловдив тези дни. Цял месец по-рано имах да ме питат хората къде точно и аз все да не мога да запомня името.  До селото пътят е лош, а до самата хижа става вече невъзможен за коли и за това човекът, който държи хижата, ни закара със собствения си джип от селото към нея. Пътят е за някои забавен, а за други неприятен и го обобщаваме с шегата, че човек може да си разбие камъните в бъбреците. За мен бе забавен. Подскачахме в колата независимо от опитите си да стоим мирни.

Достигнахме хижата - широк двор, ограничаван от пътя с ограда, а от другата страна - с пропаст. А по средата - хижа. Въпреки ниския си покрив, всъщност е двуетажна, като вторият етаж има четири (4!) спални във всеки ъгъл. На първи етаж - един огромен хол с дълга маса, отделен кухненски ъгъл, баня и всичко останало необходимо за прекрасна сбирка с добри приятели.

По повод втори етаж веднага ще отбележим, че таванът е нисък, но това само внася още уют и приятна атмосфера на мястото. Хижата също така има и своя лятна кухня, множество масички - някои със столчета, други с пейки.

Личи си колко сърцат човек е правил мястото по детайлите, които присъстват. Отвън до хижата само на 5-6 метра минава изворче, което човекът е уловил и употребява (след малко със съществената част) като красива декорация, която ту се появява от хълма като течащо изворче, ту се скрива в земята.

Да, несъмнено най-ключовата част на мястото е фактът на атмосферата, която хижата има - едно топло и уютно място, създадено, строено, поддържано, разработвано, усъвършенствано в продължение на едно 20-30 години  с много, много любов, която си личи, почти можем да кажем, че се усеща сама по себе си, бликаща от къщичката.

Все пак не е случайно, че човекът вътре си има и библиотека, и семейни снимки, и всичката необходима посуда, и множество чаши за чай, кафе, кой каквото иска. Ще обобщим с факта, че само на първи етаж има две камини и една печка, което само по себе си е достатъчен метод как да държи човек топлината на мястото.

Но по същество кое е сбъдването на мечтата? Това, което прави най-силно впечатление е, че къщата е изцяло самостоятелна от към ток, вода и отопление. Зарежда се със слънчеви панели, които подхранват акумулатори и чрез специална трансформаторна система човек има обичайните удобства на осветление, интернет, компютри, музика ако щете. Каквото ви трябва.

Второ - водата - споменах по-горе за оня извор, дето уж е декоративен. Ами не само! Човекът използва тази планинска бистра, чиста, ежегодно пролетна вода, за да си пълни резервоара от 600 литра, с които спокойно може да прави всички обичайни домакински занимавки и в кухнята, и в банята. А студената вода си беше идеална за пиене!

И третото, разбира се, е най-очевидно - отоплението беше на дърва. Начин на готвене, сгряване на цялата къща само с една печка, която от долу нагоре стопляше всички спални. Пътем бойлерът за топла вода също беше на дърва.

Та тук исках да похваля човека, че е дал пример за изцяло независимо домакинство от енерго и водоснабдяване. Не е невъзможно. И е удобно и практично.

За което, заедно с огромното му гостоприемство, му благодарим!

Най-накрая чак на тръгване разбрах какво значи Копритско Борце". Борце е местна дума за равнина. Не че хижата е на равно, но над нея има едно поле. А Копритско идва от коприва, защото местността така се нарича. Местна игра на думи.

Местните, с известна шеговитост признаха, че не желаят да им оправят пътя, защото увеличаването на туристическия поток несъмнено ще доведе до замърсяване на екосистемата, и ние ги разбираме. Това беше една малка приказка в планината, която е хубаво да си остане с една идея по-тайна и ненамерена, за да остане чиста такава, каквато е.