Представи си

I. Представи си, че днеска си всичко,

що душата желае да си!

Че ще правиш това, що с наслада

си мечтал цял живот да твориш.

Представи си, че нямаше нужда

да работиш това, що не си,

ала всичко, което ти трябва,

изработваш със дарбите си.

Що би сторил тогаз, аз се питам?

И те моля, попитай и ти,

свойта воля в какво би насочил?

Днес творец си! Какво ще твориш?

II. Би ли искал да правиш картини?

Или песни да правиш, кажи?

Да танцуваш, да си балерина?

Би ли искал да си фейлетист?

Ил света най-широко да видиш,

да изследваш и да споделиш;

Как изглежда света от високо,

в самолет надалеч щом лети?

Може би да създаваш машини,

що работят без ток и бензин?

Или филми, сериали? Кой знае?

Туй оставям на теб да решиш!

 

III. Но те моля да си обещаеш,

в някой скорошен ден да опиташ,

без пари да си в туй начинание,

нещо мъничко да сътвориш!

Но те моля да си позволиш,

със замах да преследваш мечтите си,

да поемеш сам щурвала с волята,

на Съдбата си ти да си кораба.

Щото всичко при тебе ще дойде,

даже с мънички стъпки да действаш.

Но върви и не спирай да гониш

Вдъхновението, Свойте копнежи!