(Посвещавам това стихотворение на моя приятел готвач, който реагира светкавично и обезвреди плъх, който бе нахлул в тоалетната на кухнята и започнал да ръфа обувките на негов колега, докато се е облекчавал;)))) Хвърли го в една кофа, заля гоо с вода и го натисна с нещо тежко.)
Рано сутрин стана той,
за да готви на гладници стари.
Пътно без да се бави,
петелът срита, яйцата взе
и към кухнята поеее.
Влиза ведро, с бодра стъпка.
Пристилка слага; копка; връвка.
Шапка дълга на главата,
бяла риза със позлатааа.
Шум се чува, шефът вика!
"Тука във кенефа плъх се скитааа!"
Той запретна своите ръкави,
тояга взе и към гризача се отправиии.
С гръм затръшна отзад вратата,
плъха гледа до... стенатаааа?!!
"Ела тук гадино мръснааа!!!
На парчета ще те пръснааа!!!""
Веселин размаха "боздуганяя",
а плъхчо зацвърча хванът във капаняяя.
"Бегай, бегай, ще те хваняя!"
Плъха скача на... казаняяя.
Съска и цвърчи пребит от бой.
Разбрал: "Дошъл е краят мойй!"
С поредния кютюк,
го разтла на пода кат памууук.
-----------------------------------
Тишина настана, за опашката го хванааа
и го метна в една вана.
Сипа отгоре му водица,
па го затисна със... паницааа.
Шефът е доволен днеска -
"Таз гротеска готвачът не оплескааа.
Ще му пекна една пица,
подлютена със... горчицааа."
-------------------------------------
Веке в кухнята гризачи... нямаааа.
Готвим си спокойно... двамааа.
Но слава шефска не умира,
до като трофея на полица прах събирааа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар