Разрушителна сила в мен напира
и не може тогаз никой да ме спира.
Ускорение безгранично с устрем набира
и към враговете ми мощно тя се събира.
Размери няма - нито време,
за противниците ми голямо бреме.
Страх ги хваща - всички плачат.
Чудят се къде да скачат.
С мощ озарявам небесата,
огън и жупел се леят от недрата.
Грохот тътне - ада влача!
Спирка нямам и задача.
Сам съм срещу всички други,
без да имам за това заслуги.
Искам само в безбрежните простори,
порта към пъкъла за тях да се отвори.
Клетви и молби не спират века.
Туй ще стане щом го река!
Сили имам, но полека!
Де да ги стоваря? Дека?
В това върховно начинание,
разум няма, нито знание.
Безумно хвърлям се напред,
без да тача тука ред.
И на края щом ги стигна,
нищо добро не ще постигна.
Най-добре във тази битка,
друг да взема да се ритка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар