През 1939 година 25-годишният математик Джордж Данциг учил в Калифорнийския университет. Един ден закъснял за лекции с 20 минути. Влязъл тихо в аулата, седнал на скамейката и се опитал да разбере какво е пропуснал. На дъската били записани условията на две задачи. Това вероятно е домашно, помислил си Данциг, преписал задачите в тетрадката си и продължил да слуша професора. В къщи съжалил, че е закъснял за лекцията. Задачите били наистина трудни и Данциг подозирал, че вероятно е пропуснал нещо важно за решаването им. Но нямало какво да се направи. След няколко дни упорита работа, той все пак решил двете задачи. Доволен от себе си отишъл при професора и му дал тетрадката си с домашното за проверка. Професор Нейман, взел тетрадката, но дори не могъл веднага да се сети да е давал домашно на студентите. Вечерта погледнал какво му е донесъл Данциг и останал втрещен. Спомнил си, че наистина в началото на една от лекциите разказвал на студентите условията на тези две задачи. Две невъзможни задачи за решаване! Две задачи, които не само той, а никой ум от онова време не би могъл да реши. Данциг обаче не знаел това и ги решил. Понякога можеш да направиш дори невъзможното ако не знаеш, че е невъзможно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар