Бог - Творец или Илюзия

             Написването на настоящите разсъждения е по молба и с благодарност за възможността. Авторът не задължава никого да вярва в изказаната теза.

            Моите лични наблюдения относно вярванията на хората са, че тези, които вярват в съществуването на една висша сила, която организира света и подрежда живота на хората, като цяло живеят по-добре от тези, които не вярват в нея. И то предимно по причината, описана от Лев Толстой в своята "Изповед". А именно, че хората, които не вярват, не откриват смисъл в живота и изпадат в такава депресия, че дори всичко да имат на този свят, пак не е достатъчно, за да се почувстват щастливи от живота си. А и както е казал френският математик, физик и философ Блез Паскал:

             "Първо - или Бог съществува, или не. Второ - аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случая, че той наистина съществува, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото рискът е минимален." В този смисъл комбинаториката също е благоразположена към вярата в Бог.

            Но и тук трябва да видим доводите на тези, които не вярват, за да разберем те как и защо са се отказали от идеята за тази "сила". Отново, моите лични наблюдения, макар и твърде ограничени и базиращи се върху някои конкретни случаи, мога да обобщя с това, че хората са отвратени от хората. Какво имам предвид?

            "Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря!" е типична сентенция, с която да обобщим. Попът едно говори, друго върши. В очите на хората остава лъжата и в душите им - отвращението от нея. Исторически погледнато Инквизицията е била отвращаващ акт и коренно противоположен на основните Христови слова "Обичайте врага си!" Точно Църквата е, която чрез своите догми, е подтикнала хората на Науката да подходят здравомислещо с надслова "Око да види, ръка да пипне." Сиреч "...емпиричните доказателства са единственото, на което ние ще вярваме. Защото вие вече твърде много време ни лъгахте."

            В този смисъл, а и особено след ерата на Социализма в едноименния Източен строй, Българите на същия принцип са били отвратени от Църквата (Което, смея да вярвам, също е похват на тогаващите власти да изкоренят вярата на хората, подкупвайки самите владики и абсолютно подсигурявайки си безпределна власт. Защото по начало вероизповеданието, както и режимът се борят едно с друго за власт над хората.) Няма да се задълбочавам твърде много върху самата Църква като структура, както и върху Библията като книга, писана от хора, живели сто години след Христа и променяна според нуждите на Римската империя и на самата Църква няколко пъти на различни Вселенски събори. Само ще кажа, че Християнството е едно от малкото вероизповедания, които не съобщават абсолютно нищо за прераждането. Което е друга много важна тема. Обикновеният човек е бил дълго време отвращаван от лъжата на тия структури, управлявани от хора обикновени, самонарекли се "наместници Божии".

            Та по тая причина аз и тях (невярващите) разбирам и не ги съдя. Пагубно е за тях да не вярват, но те го правят в името на тая кауза да не вярват сляпо на нечии лъжи. И аз негласно ги подкрепям, защото ще пожертват цял живот в отпор срещу една система, основана на лъжи.

            За мене всичко би си дошло много бързо на мястото, ако тези хора, които аз символично нарекох "отпор срещу лъжата на Църквата" просто направят едно разграничение между Църквата и Бог, между Религия и Духовност. Защото на мен не ми е необходим храм, за да се моля. Аз се моля навсякъде и винаги, когато се сетя. Баба ми, макар да не ѝ допада, че не ходя на църква, като бях малък едно ми е казала:
"Има една сила там горе." и толкоз! Повече не ми е и трябвало.

            Туй не значи, че не вярвам в Христа и в това, че се е родил и живял. Впрочем някои източници ("Огнените кодове") разказват какъв е бил животът на Христос преди да навърши заветните тридесет и три години и да го качат на кръста. Но твърде много ще се отклоня.

            До тук коментарът ми беше с цел да изчисти от къде идват взаимовръзките, довели до това да считаме Бог за илюзия. Впрочем има и още едно дълбоко разглеждане на този въпрос, дадено в книгата "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш. То по същество описва, че мъжете в миналото са търсели начин да прекатурят един Матриархат и са успели със стечение на времето, създавайки образа на един зъл, лош, наказващ, сърдещ се бог, който, за капак е и много ревнив! Това пряко е довело, според автора, до продължението на тази митология в Стария, Вехтия Завет. А, разбира се, е интересно да отбележим, че иудеите не вярват в Новия завет. Те имат Христос за един фокусник, който разбива на пух и прах тяхната митология. Така, както в ново време направи отново и Петър Дънов, срещу когото се изправи този път Христовата Църква. Макар той да е казал, че "Учение на Петър Дънов не съществува. Това, което аз говоря, и това, което Христос е говорил преди две хиляди години, идва от един и същи източник."

            Та, ще ви върна още веднъж на Нийл Уолш и неговите "Разговори". Основна мисъл, която е изказана в книгата, е че "Ние всички сме едно!" и това е толкова фундаментално, защото това Едно всъщност е Самият Бог, тази Сила, Абсолютът, Орелът, както го наричали Толтеките, Първоизворът на всичко.

            Тази мисъл, че ние всички сме едно, не е само и чисто негова. Изказано е и от други, че ние сме начупените парченца, които заедно образуват този Абсолют. И в този смисъл мислейки за Бога, ние мислим и за себе си, и за нашия брат, семейство, общност, държава, Планета. Ала това някак си все ни убягва да го разберем. Ключова концепция.

            "Ние всички сме едно!"

            Ключова е, защото чрез нея човек разбира, че в широкия план, когато нараниш друг, нараняваш всъщност себе си. Ключова е, защото ни показва безсмислието на разделението. На партии, футболни отбори, държави, цвят на кожата, вероизповедания. Показва ни цялата безсмисленост на всичките ни войни.

            И тогава, ако приемем, че ние сме този Бог, че сме части от него, значи и ние сме самите творци! Сега, невярващите биха казали, че е твърде удобно да кажем, че Бог е творец чрез нас. По принцип ще са прави и ще грешат едновременно. По причина, че Бог твори чрез нас, защото наистина ни е дал творчески възможности, пък и ние, бидейки дух, душа и тяло в едно, сме винаги свързани с Него. Но и несъмнено за мен, Той твори по Свои си начини, които ние сме много далеч да разберем.

            Едната страна означава, че Бог се опознава чрез нас, защото след като ние сме Негови парченца, това, което ние правим е да изследваме живота в най-различни дълбочини от най-разнообразни гледни точки. Представете си, че изпращате 7 милиарда души, всеки с по фенерче и камера на главата в една неосветена пещера, докато вие сте пред една стена с монитори и гледате едновременно всичките гледни точки, които тези камери предоставят.

            Още веднъж, както няколко източни религии споменават, целта на Бог е да опознае сам себе си. В основни линии, защото му е било много скучно да е самичък. И за това се е натрошил на парчета, толкова фини и мънички, които да заживеят свой собствен живот помежду си.

            Сега, несъмнено любителите на Фройд ще ме попитат за телата.
            "От къде са дошли телата?!?" вече долавям крясъците в тълпата.

            Тук ще ви помоля да имате особено отворен ум и да си представим, че Бог е Първосъздателят. Той е дал енергията и е създал първите най-висши (и най-безплътни) светове. Да кажем, че със забавянето на енергията, тя се превръща в материя. Парченцата дух първоначално слабо влияели върху материята, но в последствие намерили начин да създадат жива, работеща ДНК в материалния свят. Връзката е, че докато те са създавали, да ги наречем образно казано "дрони" или "роботи", то само Бог е могъл да ги одухотвори и да им вдъхне истински живот, вкарвайки в тях Душа. Така или иначе душите имали нужда от материални тела, в които да изпробват себе си и това, което се знаело само на теория.

            За следващата част наистина ще ви помоля да си представите, че всичко е възможно!

            След няколко такива "Съ-Творения" (Етимологията е прекрасна наука!), според някои източници, (като например Долорес Кенън в книгата "Пазителите на градината", Инелия Бенц в статията "Аннунаки и защо НИЕ сме от значение" и, да речем, Робърт Морнинг Скай в "Документите "Тера") са се нароили в нашата Вселена многобройни звездни раси, някои от които започнали да посещават и Земята. Те от своя страна имали многобройни и разнообразни цели, които включвали:

            - Опознаване на материалната реалност (за по-ранните влизания на душите в тела),

            - Завладяване на планети (за колонизаторски настроени инопланетяни),

            - Рудодобив,

            - И какво ли не, в зависимост от това колко широк е бил кръгозорът на звездните цивилизации и къде е насочен фокусът им.

            Крайният резултат е, че Фройд в общият случай е прав - Еволюцията съществува - но в частният случай греши - Човекът не е произлязъл толкова пряко от маймуната, както археолозите от край време забелязват. Той е генномодифицирана маймуна. Някои твърдят, че всъщност без тази генна модификация еволюцията е щяла да ни додърпа едва до Голямата стъпка и Йети, които са посочени за преките земни видове, дали основата за развиване на нашия вид.

            Но и Фройд пропуска изначално да установи, че без Душата да се спусне в тези тела, които днес наричаме Homo Sapiens, ние по нищо не бихме се различавали от животните. Нагони, слабости, първични инстинкти.

            Бог Е Творецът. Той е Първотворецът. Първоизточникът. Това, което слиза надолу по стълбицата към материалния свят, е неговата енергия. Тя се сгъстява до положение, в което се изгражда тази матрица, тази илюзия (защото квантовата физика знае, че дори камъкът е сбор от постоянно бягащи частици, между които има много празно пространство), която наричаме материален твърд свят.Всъщност точно по тази причина се казва, че самият свят, в който живеем, е илюзия, холограма, матрица, ако щете.

            Същевременно Бог е Творецът чрез Нас! Защото ние сме неговите гледни точки. Ние сме неговите парченца. И ние сме били дарени да имаме част от Неговите възможности да твори. Вече какво ще творим, как ще боравим с това, което ни е дадено, това са задачи за нас. Ние сме тези, които да решим.