"Кой е филмът, в който играем?"

Крачим със затворени очи,
виждащи единствено капаци.
Всичко си е в нашите глави,
та макар и вечно да сме прави.

Всички си избират честоти,
виждайки това, в което вярват.
Ала твърде често мислят си,
че обратното е, тъкмо, вярно.

Ний сме просто гледни точици,
вкарали се в свои малки филми.
Ала сякаш сме забравили
всички други жанрове без драма.

Недовиждаме в очите си
оня жив, така безкраен пламък.
Позабравили мечтите си,
ний живеем във една забрана.

Научи ме само ти това
как да променя аз тайно жанра?
Бидейки от драма със тъга,
да го прекроя в прекрасен залез.