След като коментирахме за мечтанието в миналата статия, имаше разговор, който в общи линии коментира "Ами ако мисля за миналото с любов, тогава се включвам към вибрационното поле на това чувство."
Каква е ползата да се поддържаме на тази честота?
Ползата е, че се свързваме с другите неща на тази честота, запълваме ежедневието си с тази честота и лека полека се пренасяме в нея.
Там е истината. Там е разковничето. Най-високата ни честота (най-силната ни положителна емоция) е това, което по принцип търсим. Щастието! : )
И vice versa, в обратна посока колкото повече мислим за негативното в живота, толкова повече се свързваме с него.
Кои са вашите най-силни и приятни спомени? : )
Няма коментари:
Публикуване на коментар