Приглушен зов се чуй!
Далечен вой и стон.
Там нейде в тъма обляна,
майка България остана.
Ридание несетно, глухо
кат от зандан приглушено, сухо.
Родината ни със скърби е венчана.
От фарисеи тя е омотана!
Страдание вековно, душно!
Болезнен ропот, вик от ужас.
Кървава следа от нечия съдба.
С това е днес изпълнена нашата земя.
Зовеме ний за ново положение,
родено от нашето брожение!
Борбата ни на веки е обречена,
ако искрата в нас за доброто е посечена!
В словесни битки ден след ден,
се раждат новите идеи,
за борба със старите злодей.
Прикрити те са зад пари и власт.
Надвиснали над нас със зловеща паст!
Няма коментари:
Публикуване на коментар