И отново за Огледалото... Башар

Башар: 

Добре. 

В същото време, помни, всички помнете, мерило за промяната не е промяна във външния свят!

 Мерилото за промяната е дали реагираш различно на външния свят даже и ако той все още изглежда същият. Така доказваш, че действително си се променила. Защото ако наистина си се променила и наистина си в съответствие с промяната, която искаш да бъдеш, няма въобще да те интересува как ще изглежда външният свят и какво се случва там. 

И когато действително престанеш да се интересуваш от това дали външният свят се променя, за да съответства на нещата, които предпочиташ, тогава, тъй като това ще бъде истинска промяна, външният ти свят няма да има друг избор, освен да се промени, за да го отрази.

 Но докато поставяш условия на промените в себе си под формата на външни промени, които трябва да се случат преди това, това ще означава, че не си се променила и следователно външният свят също няма никога да се промени. Все едно че се оглеждам в огледалото и виждам как отражението ми се мръщи. И аз ще стоя тук, и ще чакам, и няма да се усмихна, преди това отражение да ми се усмихне първо. Ти ще стоиш и ще чакаш вечно. 

Но когато ти решиш: „О, по дяволите, не ми пука дали отражението се усмихва, аз ще се усмихвам, защото това е, което предпочитам да правя! Тогава изведнъж поглеждаш към отражението и виждаш, че то се усмихва. Каква магия, какво съвпадение! (смях в залата) Идеята обаче е, че на теб трябва да не ти пука дали то ще се усмихне, или не. Просто нека то да бъде огледало, каквото е, а ти промени себе си, защото това е, което предпочиташ, независимо дали огледалото се променя и даже дали въобще съществува. Това е тайната на проявлението. Разбираш ли?