Става дума за прочутата плащаница, подарена от император Андроник II Палеолог на охридския архиепископ. Изработена е в края на XIII или началото на XIV век в Константинопол от двуслойна червена коприна, в която са втъкани близо 2 килограма златни и сребърни нишки. И освен че е сред най-прекрасните в света образци на византийския дворцов текстил, плащаницата има безценна историческа стойност. Защо? Един от отговорите се съдържа в надписа под изображението на ложето с тялото Христово.
Императорската плащаница е използвана в богослуженията в „Света София“ в Охрид, но след като храмът е преобърнат в джамия през ХV век, е пренесена в друга охридска църква - "Света Богородица Перивлепта". Там през лятото на 1900 г. я открива и описва експедиция, водена от руския археолог Никодим Кондаков.
С избухването на Първата световна война директорът на Народния музей в София Богдан Филов праща писмо до командващия българската армия ген. Никола Жеков с молба да бъде сформиран секретен отряд, който да издирва, събира и спасява от погромите на войната ценно историческо наследство. В тази група е самият Филов и още двама бележити български учени - професорите Анастас Иширков и Йордан Иванов.
Отрядът стига до църквата “Света Богородица Перивлепта”, където намира плащаницата и я пренася в София, заедно с други ценности, принадлежали на 750-годишната Охридска архиепископия. Най-дълго съществувалата българска църковна институция, както обичаше да уточнява покойния проф. Божидар Димитров.
Бог да го прости, когато го видях за последен път, той ми разказа именно тази история.
“Плащаницата, митрата и всички останали ценности са занесени в Народния музей, в старата Буюк джамия, където сега е Археологическият музей. За съжаление, малко след това идва Ньойският договор, съгласно който, клауза 126, ние трябва да ги върнем на страните, които са завзели нашата Македония”, разказваше Божидар Димитров.
Затова съкровището е скрито. От 1925 г. то става законна българска собственост, но въпреки това никой не дръзва да го извади на показ и като че ли е забравено. Едва през 80-те години на ХХ век пренасят сандъците от Археологическия музей в мазетата на Съдебната палата, където по това време се помещава Националният исторически музей. И отново настъпва забвение. В наши дни плащаницата на император Андроник II Палеолог е изложена в НИМ.
Макар и до днес в Скопие да се чуват възгласи, че им е открадната и трябва да им бъде върната, мястото на тази реликва е в България. Защо? Отговорът се крие в надписа.
Щеше ли да оцелее през всичките тези години, ако беше останала там? Най-вероятно не. И защо? Отговорът пак е в надписа.
На императорския дар за Охридския архиепископ под тялото Господне със златни нишки е извезано: “Пастирю на българите, спомни си при служенията за владетеля Андроник Палеолог”.
Пастирю на българите... Такъв надпис трудно би оцелял през последния половин век. Седем века преди това се е съхранил непокътнат, но най-новата история не би била благосклонна към него. Такива тъжни примери има хиляди.
Но, за да разведря разказа, ще се върна пак към спомена от последната ми среща с Божидар Димитров.
Разказвайки за плащаницата, с голям кеф професора ми описа как, всеки път като ходел в Охрид, тамошният владика все го питал: Божидаре, кога ке ми вратиш плащаницата?
А той му отвръщал: “Дядо владика, на тая плащаница пише, че императорът я е дал на българския пастир. А волята на дарителя е свещена! Когато Охридската архиепископия се върне в Българската православна църква, ще ти я върна барабар с витрината, в която съм я сложил.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар