Въздухът на Душата

Как естествено - сърцето да желае, да подиша
свежий въздух на копнежа, обновяващ с нова сила!

Туй, което ний не можем с думи прости да обгърнем,
ала все пак то ни тласка към Живота да се върнем!

На компаса ние сляпо следвали сме му стрелките,
но макар и непонятно за ума ни, то е Сила.

Да обичаш, да се влюбваш - таз възможност тъй велика!
Толкоз сложно я описват. Толкоз простичка е инак!

Тя ни носи във душите тоз импулс, една обнова!
Кара ни да дишаме и сякаш, че сме други хора!

Всичко става толкоз живо, сменяме си честотата!
Толкоз пъстро и игриво! Придобива всичко смисъл!
Сякаш нейде съм изпратен на различно, друго място,
дето всичко е възможно, само дето аз не зная.

Туй е как се оживява всред Света ни леко прашен.
Просто вслушваш се в душата и се пускаш по реката.