Скритото стихотворение

Пожелах си аз да те направя

сътворено, явно в този хладен ден,

а пък после може да забравя,

че съм писал даже за такъв проблем.

Пожелах си аз да те направя,

да призная в себе си това,

дето тъй дълбоко крия до забрава,

а пък то не чезне, все е там.

Времето за таз игра не пречи.

Ще почакам, щом така се ще.

От кого, защо и как не зная.

Ала зная и че ще се изтече.

Половината въпрос остана

скрит без думи, вън от прашний свят.

И така и трябва. Той ще дойде,

чак тогаз, щом цялостен съм аз.

А за днес е просто твърде рано.

Ала знам посоката. И туй - добре.

Времето за таз игра "не ва́жи".

Ще се върна на въпроса в бъден ден.