Моята гора обична,
тя е тъй прекрасна и различна.
В нея има всичко нужно,
що го няма ми е чуждо.
Все мечтая и копнея,
рядко време имам аз за нея.
Ала тръгна ли на път,
първо там ще спра във този кът.
Катеричка с мене се закача,
кос от нейде пред мен изкача.
Мравка мъкне зрънце черно,
сойка ме изгледа нервно.
Място мое тъй безценно,
нийде няма по-блаженно.
Там се чувствам като бог,
ставам истински пророк.
Няма коментари:
Публикуване на коментар