Емпирични данни относно несподелената любов

Захващайки страната на стиховете и то точно на 14-ти Февруари, ще започна с единия от двата главни клона стихотворения, които са излизали от моята капацина (лат.: capitis), демек глава. И той е именно любовната лирика. 

ЧАСТ I В НАЧАЛОТО БЕ ЕНТУСИАЗМЪТ

1. Планина в задния двор

Ценен съвет получих наскоро
със своите чувства навред да творя.
Тогава навярно спокойно аз мога
на двора отвън да създам планина.

Това оптимално ще е за сезона,
защото отива на Есен сега.
Но нека поспра и ти кажа за песен,
която излиза от мойта душа.

Тя - тънка и стройна, красива девойка -
с усмивка на ангел и прелестен смях.
Веднъж да я зърна и веч се настройвам
да пиша писма и да ходя до тях.

И зная, това не е толкова тежко.
Дори си се смея във този момент.
Но все пак въпросът остава без грешка
защо покрай тебе съм абориген?

Не зная да мисля. Забравям да смятам.
Шегувам се, второто все си е тъй.
И все пак приличам на гъба в салата -
не мърдам, не дишам, но жив съм до край!

Нарязан в краката, сковаване в таза
Полят с марината, чак пуснал съм сок.
Което, разбира се, не е привично
за гъба, растяла край речен поток.

И все пак се радвам, че мога едничко -
от време на време да чувам смеха,
да зървам красивата ти усмивка
и сетне усещам - усмихвам се сам.